Това зависи от хората. (Да.) Всички Богове/Богини в Небесата помагат наистина ревностно. Иначе планетата да е изчезнала. Но хората все още са се вкопчили в своето си, дори в парчето месо, което могат да оставят по всяко време.
(Учителят спомена по-рано, че паяците са пощальони. Ако е позволено, може ли Учителят да разкаже за ролята на други животни?)
Добре. Не мога да продължавам вечно. Има, нали знаете, колко милиона вида на тази планета? (Да.) Милиарди поне. (Да.) Така че, достатъчно е да се каже, че всички животни си имат своята роля. (Да.) И помагат и благославят нашата планета, нашите хора, по всякакъв начин според своите възможности, малки или големи. (Да, Учителю.) Паякът, това е негово задължение, да предава съобщения. (Разбирам.) Ако излезете и паякът просто се спусне пред вас, например. Ако влязат в къщата ви, тогава трябва да обърнете внимание какво ви казват. Но предполагам, че повечето хора са телепатично глухи. (Да.) Затова не могат да чуят нищо. И ако паякът се спусне точно пред вас като излезете навън… Понякога от дървото, или от стълб или откъдето и да е - те се спускат пред вас със своята копринена нишка - значи искат да ви кажат нещо. Но е безполезно да казвам на вас или на друг. Няма да чуете нищо! (Разбирам.) Само аз го чувам. И някои хора го чуват, но много рядко, много малко. (Да, Учителю.) Много малко хора все още имат тази телепатична способност. (Да.) Аз я нямах преди. Бях блокирана и от това, (Уау.) за да не знам нищо. Само понякога узнавах нещо, но не… Сега е различно. (Да, Учителю.) Сега ако имам време, ако обърна внимание, тогава чувам. Чувам дали искат да ми кажат нещо. И узнавам. (Да. Благодаря Ви, Учителю.)
Те идват понякога дори да ме утешат, не да донесат някаква новина. Просто казват: „Моля Те, не плачи, не бъди тъжна.“ (Да.) „Бъди търпелива.“ Нещо такова. „Бъди щастлива, бъди спокойна.“ Нещо такова. Тази сутрин един малък паяк дойде, каза ми това. Става въпрос за тези големите, кръглите, всичко заедно, като се броят и краката, разбира се. И дори един малък. Вчера един такъв малък, колкото главата на клечка за храна, също ми каза нещо. (Уау.)
Защото Божествената Сила ги използва да ми праща съобщения. Но не съм сигурна дали Божествената Сила изпраща съобщения на други хора или паяците просто си имат телепатичен инстинкт да казват на хората. (Да, Учителю.) При някои добри хора, те отиват и предават съобщения, но повечето хора не разбират, не знаят, не чуват, не виждат. Късмет е даже, че не ги премазват. (Да.) Разбирате ли? (Да, Учителю.) Ето затова ви казвам, че ми е мъчно за паяците и за други, които се опитват да предават съобщения на други същества. Хващат ги или ги смачкват, или може да ги стъпчат, или може да затворят вратата и да ги премажат в междинното пространство, каквото и да е. (Да.) Рискуват живота си просто защото трябва да правят това. (Да, Учителю.) И също им харесва да го правят. В много случаи им харесва, защото човекът е добър. В някои случаи не им харесва, защото човекът не е добър и знаят, че ще умрат. (О. Уау.) Този човек ще ги смачка, примерно. Но все пак го правят.
Казвам ви, всички животни са благословия за нашия свят. Дори когато някои животни убиват някои хора, съжалявам да кажа това, но на тези хора им е писано да умрат по този начин. Не са виновни животните. Или, спомням си, една слоница излезе и се опита да убие други хора, защото те убиха нейното бебе. Изтезаваха и измъчваха бебето й, за да го дресират. По много брутален начин, биеха го, оставяха го да плаче и сломяваха волята му, за да се подчини и да го накарат да повтаря разни неща и ако не знае, ако не може, тогава го бият или го нараняват с ножове и подобни неща. (Да.) И накрая бебето слон умря, тогава майката обезумя (Да, Учителю.) и излезе и си отмъсти. Това е много рядък случай. (Да.) Или дори един път, спокойната, миролюбива крава също подгони един човек и го уби. Защото чашата преля. (Да, Учителю.) Може би този човек беше убил теленцето й или ги беше измъчвал по някакъв садистичен начин.
Някои хора са много садистични. Те не просто убиват, те измъчват. И експериментите с диви животни, за да се обучават децата или в лабораториите - те също са садистични. Трябва да се забранят завинаги, още от вчера. (Да, Учителю.) Не мога да наблегна достатъчно. В нашия свят има голям брой садистични групи хора или политики. Глупави, идиотски, брутални, жестоки, зли политики, които трябва да бъдат забранени, трябва да бъдат прекратени. (Да, Учителю.) Докато нашият свят стане по-добър. (Да.) Ако нашият свят можеше да стане по-добър. Не е само до убийството на животните в кланиците, това е и в лабораториите. (Да.) (Да, Учителю.) Те не просто ги убиват, те ги измъчват! Като вивисекцията и от този род. О, Боже. Следващият, моля.
(В последната конференция Учителят говори за създаването на планетите и как) Да. (кармата започва да се формира отново и отново. Има ли момент, в който планетите няма да преминават вече цикъла, ще се развиват на по-високо ниво и няма да се връщат обратно?)
Това зависи от хората. (Да.) Всички Богове/Богини в Небесата помагат наистина ревностно. Иначе планетата да е изчезнала. Но хората все още са се вкопчили в своето си, дори в парчето месо, което могат да оставят по всяко време. Заради вкуса си, не ги интересува дали планетата ще изчезне! И дали техните деца, внуци, правнуци ще живеят в горещ ад. Не ги интересува дали пандемията ще продължи. Не ги интересува дали светът ще се сгромоляса. Заради това парче месо в устата им, нямат нищо против! Не ги интересува! Правят се, че не разбират. Правят се, че не знаят. Разбирате ли какво казвам? (Да, Учителю.) Така че зависи от цялата човешка раса, от това, което правят. (Да, Учителю.)
Лекарят може да каже на хората да вземат лекарство, но не може да ги накара да го приемат, ако не искат. (Да, така е.) Ако искат да умрат. (Да.) Докато се натровят твърде много, тогава … Понякога съм си мислела, че тази планета…. О! Толкова много неща! Не е само храненето с месо. Това са алкохолът, цигарите, наркотиците, отровите, това е войната … Това е лабораторната жестокост, това е жестокостта към животните навсякъде, не само в кланицата. (Да, Учителю.) Има жестокост към хората, и домашно насилие, и малтретиране на деца, малтретиране на възрастни. Има толкова много неща в този свят! И много места са толкова разрушени, и непрекъснато нарастващи бедствия. Тайфуни и наводнения и …
Не знам дали някога сме имали толкова много бедствия както сега. Не мисля. И все пак са се вкопчили в това кърваво, капещо, кървящо парче месо в устата си и го наричат храна. Дори не ги е грижа дали някой друг умира покрай тях или страдат деца. И бедност, и всичко навсякъде. Така че не ме питайте колко време ще отнеме или ще трябва. И аз задавам същия въпрос като вас. Може би вие ще можете да ми отговорите, след като проучите всичко това. (Да, Учителю.) След като видите всичко в доклада.
(Да. Учителю, има една научнофантастична история, в която извънземни дошли на Земята и видели жестокостта на бикоборството. И тогава направили така, че всички участници на стадиона да изпитват болката в същия момент, в който я изпитва бикът. И в резултат, хората доброволно прекратили дейностите с бикоборството.) Да. (По подобен начин, Учителю, има ли как мигновено да се събуди съчувствието на хората, така че да чувстват непосредственото страдание на животните?)О. (Кармичното възмездие и страданията в ада не са незабавни и така хората не осъзнават последствията от действията си.)
О. Ние го правим! Небесата го правят! (Уау.) Но те се връщат и правят същото следващия път, следващата минута, следващата секунда. (Да, Учителю.) Помните ли Кситигарба Сутрата? Някой Бодисатва помолил всички Бодисатви, всички Буди да помогнат и да спасят всички същества, дори тези от ада, но когато се връщат отново, за да имат по-добра ситуация, те правят отново същото нещо. Допускат отново същата грешка. Повече или по-малко. И затова Кситигарба завинаги стои в ада сега, все още. (Уау.) Защото са отровени от майа. И на тях им е внедрен такъв вид тъй наречен мозъчен чип. Както ако сложите чип в тялото на човека или в тялото на кучето, за идентифициране на личността? Това е нещо такова.
И аз искам всичко това да свърши, наведнъж. Но не знам дали ще мога да направя всичко в този си живот. (Да, Учителю.) Затова ви казах, че времето ми е много ценно. (Да, Учителю.) И затова ненавиждам, когато някой се опитва да ме безпокои просто за да привлече вниманието ми. Или да ме пита глупости. Или каквото и да е, само за егоистични цели. (Да, Учителю.) Затова нямам търпение за такива неща. Нямам.
Добре. И така … Не може винаги да се направи в голям мащаб. Защото хората ще умрат веднага, ако използвате контрол на ума, контрол на мозъка, така хората няма да знаят как да реагират в обикновения живот. (Да, Учителю.) Те трябва да се събудят сами. Иначе, ако контролирате съзнанието и мозъка им просто ей така, ще загинат. Няма да могат да функционират повече. Можете да го направите може би временно и тогава всичко е наред, хората спират. В следващия момент, като се отпуснеш, те отново се връщат към своите си неща. (Да, Учителю.) Освен ако не са загубили ума си. Сложно е, не е толкова лесно. Защото конструкцията на хората не е играчка, не е робот. (Да, Учителю.)
Има също така силата на ума, стояща зад това. И кармата. (Да.) (Разбирам.) Кармичната сила си е отишла, така че не са карани да вършат още или да добавят още проблеми към кармата си, освен онова, което трябва да направят. (Да.) И майа си е отишла. Но все пак има нещо в съществото на хората, в съзнанието им, в ума им, което не може веднага и изцяло да бъде изчистено, или ще умрат. (Да, Учителю.) Дори учениците, и те трябва да преминат някои кармични последици. Защото ако Учителят изчисти всичко, тогава няма да имат причина да живеят тук. (Да, Учителю.)
Имате ли още въпроси? (Не, това беше последният въпрос, Учителю. Благодарим Ви много.) Добре. Доволни ли сте? Искате ли да попитате още нещо относно отговорите, които ви казах? Нещо, което не е изяснено в ума ви чрез отговора и/или чрез въпроса? Или да искате да питате още? (Не, достатъчно ни е, Учителю.) Доволни сте? (Да, Учителю.) Няма достатъчно умове, които да питат. Отне ви един месец за всичко това, само 17 въпроса от всички вас. Казвам аз, че сте шепа доброта. Но не е голяма шепа. Дори и да е така. Няма значение. Добре е, че задавате въпроси. Обещах да ви прочета някои истории и исках, но … Казвам ви, ако можех, бих го направила. (Да, Учителю.) Защото чрез историите искам да ви кажа нещо. (Разбираме, Учителю.) И тогава може да имате повече материал, повече вдъхновение да питате повече. (Да.) Но просто не мога да го направя засега. (Да, разбираме, Учителю.)
Сега да си кажем довиждане. Желая ви всичко най-хубаво, желая ви да бъдете повече в съзвучие с духовната сила, за да можете да се почувствате по-извисени, по-вдъхновени, по-съзидателни и по-щастливи вътрешно. (Благодарим Ви, Учителю.) Добре, до нови срещи. (Благодарим Ви, Учителю.) Може би, нали? (Да, Учителю.) Можем само да пресмятаме ежедневните си благословии, защото никога не знаем какво ни носи утрешният ден. (Да, Учителю.) Добре. Бог да ви благослови. (Благодарим Ви, Учителю.) И ви благодаря на всички също така за усърдната работа, от все сърце, безкористно, в дух на сътрудничество. Нека наистина чувствате любовта на Силата на Учителя и Всемогъщия Бог. (Благодарим Ви, Учителю.) Чао.
