Подробности
Прочетете още
Имало един човек, който имал много дългове. Той дължал на всички по нещо в селото. […] Един ден се прибрал вкъщи и много от кредиторите му седяли по стълбите, на външните стълби, и вътре в къщата и навсякъде. Той отишъл до един човек, който седял под Слънцето или най-навън под Слънцето. Казал му много... шепнешком на ухото: „Моля те, ела утре, рано, около седем сутринта.” […] На следващия ден този човек дошъл рано, около 7 ч. сутринта. […] И седнал там и чакал, дълго време и не... нищо не помръдвало, нищо не се случило. И […] той казал: „Не ми ли каза вчера да дойда рано? […] Защо не казваш още нищо за това?” И този, който дължал пари, казал: „О, вчера те видях да седиш под Слънцето и толкова надалеч, затова ти казах да дойдеш рано, за да имаш по-добро място.” […]
