Подробности
Свали Docx
Прочетете още
В миналото, ако кралят е искал да чете доклади, е отнемало много дълго време – понякога дни, седмици, месеци или години – за да има цялата информация, от която се нуждае. В днешно време се чувствам по-добре от крал. Само поглеждам в интернет и намирам това, което искам. В древността, ако кралят е искал да изпрати новина, много хора е трябвало да бягат; много евнуси неспокойно са го организирали; много коне е трябвало да тропат с копита из цялата страна. И много хора продължително са чакали заповедта на краля и връщането на заповедта. В наши дни можем само да натиснем няколко бутона и ще бъде изпратено.Също така в наши дни много лесно може да се провери кои новини са фалшиви. И хората все пак смеят да разпространяват фалшива информация. Дори като монаха, който говори глупости, отрича всички Буди и прочее. И Тран Там – фалшифицирал мое завещание. Никога не съм имала завещание за никого. Просто моя поема. Написах я за бившия ми годеник много отдавна – преди много, много десетилетия. А той я използвал! Използвал я и казал, че това е завещанието ми. Боже мой. А Хуе Бу казал, че е Майтрея Буда. О, Амитаба! Искате ли да го видите като ваш Майтрея Буда?Също така в наши дни, ако някой ви обвини в нещо, има по-голям шанс да докажете, че сте невинни. И ако някакви фалшиви новини говорят за вас, ако разберете за тях, можете моментално да изясните и да отговорите. Просто аз никога не съм го правила преди, защото не преглеждах сайтове доскоро. Върша си работата и си гледам само моите неща. Затова. А всички вие, учениците, имате повече източници от мен. Ако нещо не е наред, ако има някаква фалшива новина, трябва да ме информирате, за да мога да се погрижа за това. Или поне да ви разясня, за да не се съмнявате в това, което правим.За Суприм Мастър Телевижън всичко е законно, например. Но хората пак намират заобиколни начини да ни клеветят и обвиняват погрешно. Всичко това не е правилно. Те не се страхуват от ада. Дори да не вярвате, че съм Буда или нещо подобно, знаете, че върша само добри неща и говоря само добро. Никога не се опитвам да навредя на някого или да кажа нещо лошо за някого, никога не обвинявам погрешно някого. А те правят всичко това към мен.Ако навредите на невинен и добър човек, ще трябва да платите скъпо в ада – 10 000 пъти повече от това, което сте им причинили. Но някои хора не се страхуват от ада, защото дори някои монаси казват, че няма ад. И както папа Франциск проповядва, че Бог ще прости всичко, така че продължавайте с прегрешенията. Затова обществото е лошо. Защото тези така наречени лидери на обществото, религиозни лидери – на които хората вярват и са доверили вярата си – говорят само глупости, сеят точно обратното, защото са лоши. Те са от негативната страна на Вселената.Затова трябва да знаете кой кой е. И да се погрижите за себе си, за да не ги следвате и да паднете в ада. Това е всичко, което искам да ви напомня. Те могат да правят каквото искат и могат да отидат в ада, но вие не трябва да ги следвате, за да не отидете и вие в ада. Бъдете бдителни. Гледайте си своята работа. Ако нещо не е наред – тъй като аз невинаги имам време да проверявам в интернет и да видя всички фалшиви новини, но вие имате възможността, имате повече време от мен – тогава трябва да ми съобщите. Не чакайте да минат 20 години, за да го открия самата аз, както за Тран Там или Хуе Бу! Не знам какво правите, приятели. Никога не съм ви учила на нещата, които Тран Там и Хуе Бу са правили. Така че трябва да знаете, че са изцяло погрешни.Трябва да знаете, че това не е от мен. И ако прочетете поемата ми или ако имате една от книгите ми с поеми отпреди, вече ще сте я прочели и ще знаете, че тя няма нищо общо с него! Написах поемата, защото се разделихме – имах годеник преди бившия ми съпруг. Той също беше лекар. Срещнахме се в един ресторант и след няколко пъти той ме покани в къщата си, в клиниката си. И после искаше да се ожени за мен. Показа ми цялото сандъче, пълно с бижута, диаманти и прочее. И искаше дори да ходя да се срещам с колегите му от клиниката, за да ме представи като своя годеница. Но аз бях твърде срамежлива. Мислех си: „Какво ще правя там? Нямам нищо общо с тях. Не знам нищо за клиниката ти.“ И не отидох. Дори отказах да отида. И след като се сгодихме, аз работех с олакските (виетнамските) бежанци в лагера, в сградата на бежанците. Наричаше се Алач. А-Л-А-Ч.По това време олакските (виетнамските) бежанци просто идваха непрекъснато, в Германия и в много други страни, и бяха без нищо – някои нямаха нищо, дори дрехи на гърба си. И Каритас и правителството на Германия по онова време, благословени да са – Бог да ги благослови и да ги отведе на Небесата завинаги – трябваше да носят одеяла и да чакат на летището, за да ги покрият, да ги стоплят и да ги заведат до автобуса, който да ги отведе в някоя празна сграда, където да се приютят. По онова време работех в Германия - в два лагера. Първият беше в Алач. Това беше където бях вече сгодена за първия лекар, който ме срещна. И после, след като се разделихме… Тъй като работех твърде много, аз се преместих.Отначало бяхме заедно, след което се преместих в бежанския лагер, защото там имаше много работа и аз бях почти единствената преводачка, по цял ден и по цяла нощ. Трябваше да ги водя до болницата, да ги водя до родилния дом в болницата за раждане и прочее. И през нощта понякога се скарваха помежду си или се сбиваха за нещо - беше много тясно и хората се изнервяха и не знаеха какво ще им се случи по-нататък. Затова оставах там цял ден, цяла нощ. Отначало все пак имах време да се прибирам вкъщи за малко, за няколко часа. По-късно нямах време изобщо, така че просто оставах по цял ден и по цяла нощ в една от малките стаички на бежанския лагер. И си готвех там, хранех се там и спях там и ги водех където е необходимо - предимно в болницата. И дори при зъболекари – те имаха всякакви проблеми по това време, защото току-що бяха дошли и някои от тях бяха болни или дори със счупени зъби от пирати. И имаха възпаления и бяха подути, и бебета се раждаха - всякакви неща.Помолих го да дойде да ми помогне, защото не можех да се прибера вкъщи. И той идваше и си играеше с децата понякога, и после посещенията ставаха все по-редки и по-редки, и имахме все по-малко общуване и време един за друг, така че накрая се разделихме, и тогава написах тази поема. Тя е сърцераздирателна: „Ако утре умра, оставям ти това и това наследство.” Всъщност нямах много. Това е просто поема: „Чувствам се празна, животът ми е празен и съм с разбито сърце.” Това е за него. Няма да ви кажа името му, но той има частна клиника още от родителите си - богато семейство.И ме запозна със семейството си, който още беше останал - братята му, сестра му и дори малката му... дори ми донесе племенницата си, току-що родена преди месец, за да ме запознае. Беше много искрен. Добър човек. Винаги готвеше за мен, сякаш аз не знаех да готвя. Просто го правеше; просто готвеше. Готвеше отлично. Не знам как. Такъв немски лекар, а може да готви къри, тайланско къри, и дори олакска (виетнамска) супа и всякакви неща. И просто го оставях да го прави.Бяхме щастливи, докато не дойдоха проблемите с олакските (виетнамските) бежанци в живота ми, и просто не можех да ги оставя. Нямаше никой през нощта - рядко, един или двама доброволци идваха, но те идваха само за няколко часа или може би за един ден и после си имаха своя работа и семейство далеч от лагера. Така че само аз бях там цял ден и цяла нощ, дори когато никой друг от персонала не беше там. И разбира се, мъжът си е мъж. Една медицинска сестра го намерила, защото той работеше също... Лекарите понякога работят в своя собствена клиника, но искат да имат опит и в други болници. Така че той също нямаше много време да пътува надалеч, на дълги разстояния, за да ме види в бежанския лагер, а когато идваше, аз също бях заета.Понякога дори не бях там. Водех бежанците на зъболекар, в болницата, в различни болници в един и същ ден. Водех ги тук, там и там. И после отивах и ги прибирах отвсякъде и ги водех у дома им. Така че и двамата нямахме много време. И разбира се, не бях щастлива, но трябваше. И тогава мед.сестрата го намерила, и бяха добре заедно. Аз бях, разбира се, с разбито сърце, но после бях заета. И той си продължи своя живот, аз си продължих моя живот.По-късно срещнах втория си годеник, лекаря, за когото бях омъжена, вие го познавате - той има снимка и прочее, за да го видите. Той не беше по-възрастен от мен, както лъже един монах, монахът Тич Мин Тан. Той (монахът с многоцветни пояси) казал, че съпругът ми бил много възрастен и ме завел в Германия от Виетнам. Това изобщо не е вярно. Той нищо не знае. Или може би нарочно е казал така, все едно, просто си заслужавам възрастен мъж.
Apr. 12, 2021, Thích Minh Tánh: Монахинята Чинг Хай е отишла в чужбина, работила е като сестра (Да.) и е осигурявала лечение в... Когато е била във Витнам, (Тя) е срещнала германец, който е бил вече възрастен. Тя се е омъжила за него и той Я е завел в Германия.
Не, това не е вярно. Той е само една година по-голям от мен. Имаме едни и същи рождени дни. Той е само една година по-голям от мен, като смятаме физическия, официалния рожден ден, който не е моят рожден ден така или иначе. Той е с една година по-голям, ако се брои така. Но западняците може би изглеждат малко по-възрастни, и той имаше брада, така че изглеждаше малко по-възрастен. Но не е. Само една година по-голям от мен. Казвала съм ви много пъти, че той е най-добрият съпруг, когото можете да намерите. И годеникът също - прекрасен човек. Боже мой, ако бяхте се омъжили за един от тези двама мъже, щяхте да бъдете щастливи завинаги. Никога нямаше да поискате друг мъж; дори нямаше да искате да погледнете друг мъж. И така, след всичко, се омъжих за втория си годеник, и това е.Photo Caption: Добра комбинация, разкрасява живота на мнозина!
