Пътят към мир в Украйна (Юрейн) и света част 13 от 13

Така че защо вместо това да не направим този положителен принос за света, за себе си? Ако дори едно парче месо от животни-хора не можете да пропуснете, да изоставите, какво очаквате от другите да правят за вас? Ако можете да убиете собственото си бебе, как очаквате другите да бъдат добри с вас, добронамерени към вас, уважителни към вас и адът да ви пощади? Как? Ако продължавате да отивате и да носите оръжия в чужди държави или чужди градове и да ги унищожавате, да унищожавате живота там, как очаквате нещо добро да дойде при вас?

Вие не го виждате веднага, може би защото отровата е от различен вид, убива ви бавно - кармата ще дойде бавно. Но може да дойде по начин, който според вас не е свързан с войната. Може да умрете от рак или от нещо друго, от някаква непозната болест или такава, която сякаш няма нищо общо, или от нова пандемия, нов вирус. Няма да си помислите, че е заради това, че воювате или убивате хора или животни-хора. Не бихте си го помислили, но е така.

Кармата идва по неочаквани начини или не изглежда, че има нещо общо. Понякога е очевидно, но невинаги е така. Също така, тъй като имате някакви заслуги и този запас от заслуги понякога неутрализира лошата карма, която трябва да понесете или изстрадате. Но никога не знаете дали имате достатъчно заслуги, за да й се противопоставите или дори да се предпазите от болест, от пандемии, от инциденти и други, или дори изобщо да ви предпази от ада.

И така, предполагам, че вече достатъчно говорих, надявам се, защото моят екип трябва да работи по това, а те вече си имат обичайните задължения. Всяко предаване, което гледате по нашата Суприм Мастър Телевижън им отнема поне четири дни за обработване, за да бъде излъчено. След това трябва да премине през различни отдели за проверка на качеството, проверка на правописа, изтриване, добавяне. И последната версия ще дойде при мен и ще има още малко за изтриване, поправяне или добавяне, или изцяло „не“ на някои части. Така че, налага се много да работим за всяко едно предаване, което виждате. И всяко предаване, което гледате, първо трябва да го подберем, да го прочетем, да знаем първо кое какво е.

И дори тогава се случва да се промъкнат грешки, като за босилека, за който ви казах преди малко. Споменах само един, защото понякога гледам в интернет или в някаква информация и виждам някаква храна и проверявам веднага, защото не мога да си спомня всички храни наведнъж. И когато видя нещо, си спомням: „О, това може, това е храна без болка, или тази има болка.“ Ако имам тяхна снимка и прочее, или имената, тогава казвам на съответния отдел да ги добави към списъка на храни без болка или с болка. Но не мога да правя това постоянно, заради ограниченото ми време. Не мога да проучвам всички имена на храни в света. Затова, каквото науча, го пращам.

Последното, което пратих, беше босилекът. Тайландският босилек е храна без болка. Други (видове) босилек имат болка, но не пратих снимки на останалите видове. Каквото открия, го пращам първо, и каквото открия по-късно, ще го пратя по-нататък за следващата партида. Но редакторът на този съответен отдел е написала думите вместо мен. Написала е: „Всички други видове босилек са храна с болка.“ Аз не казах „всички други видове“. Просто казах за нея, да знае, че за момента само тайландският босилек няма болка, а други видове имат. Но все още не бях казала кои точно. Не бях посочила имена или снимки. Видях това случайно, защото се доверих, че ще бъде оставено така, както съм го написала, не както го беше добавила тя със собствени думи, както беше решила да го напише вместо мен. Аз не й го казах така. Например, разбирате ли?

И наистина просто не мога да проверявам постоянно. Но съм им казала, че всичко, което е пратено като сценарий или за правенето на предаване, трябва да ми бъде пратено отново, за да направя първо редакциите.“ Но този път тя не ми го прати. Само е написала: „Всички останали видове босилек имат болка.“ И не ми го изпрати повторно, за да потвърдя. Защото знаех, че предишен път, друг път, бяха направили грешки, разбира се. Хората правят грешки, и може би машините правят грешки. Понякога, ако разчиташ на различните клавиши на клавиатурата, може би думите излизат различно. Ако изведнъж бъдете прекъснати от телефона или от някого, може да не проверите и да оставите грешните думи, и така излиза в ефир. Дори да прекарвам всичкото си възможно време да проверявам всички предавания, понякога се случват грешки. Но това не е толкова фатална грешка. В повечето случаи не са фатални. Може да бъде изтрито и пренаписано.

Но тъй като тя не ми го прати отново, не видях грешката, докато случайно не го видях на екрана на Суприм Мастър ТВ. Тогава казах: „О, Боже! Не е така, не са всички видове. Аз дори не знам имената на всички видове босилек.“ Трябва първо да ги проучим и да проверя кои от останалите… освен тайландския босилек, за който вече знаех, че е без болка. За останалите трябва да проверявам един по един, защото в някои може да има болка или може да има други без болка. Но все още не съм намерила време

за това. Времето ми е критично ограничено. Не е само физическата работа на компютъра за Суприм Мастър ТВ, да препоръчвам предавания, да одобрявам предавания, какви ли не неща, дори да одобрявам работещите и прочее. Но имам и вътрешна работа. Част от вътрешната работа мога да върша заедно, едновременно с работата за Суприм Мастър Телевижън, двойна работа. Но друга част не мога. За някои неща трябва да прекарам цялото си време, да отдам цялото си внимание, да се съсредоточа само над този вътрешен проблем.

Като например, работата за мир. Не мога просто да седя там, да пиша на клавиатурата и да премахна воюващия свят от целия свят, например. Или света, смущаващ мира, или дори ревнивите духове. Някои мога. Както например някои Кунг Фу майстори, те могат да се бият с няколко души едновременно. Но зависи какви са хората. Ако е по-силен враг, тогава Кунг Фу майсторът трябва да се съсредоточи само върху това, да премахне само този враг. Не може да се бие с друг човек с лявата ръка, докато дясната ръка се бие с втория човек, или третия човек, например. Това е само пример, за да можете да разберете малко, едно ъгълче от моя живот. Така са нещата. Невинаги имам възможност да върша по няколко работи едновременно. Възможно е, например, да се храня и да премахвам нещо, да върша някаква работа във вътрешния свят, но невинаги, невинаги. Вътрешният свят е различен от външния, много по-различен.

И дори да съм наранена или болна, вие няма да го видите. Не е като да кървя навсякъде или нещо такова. Различно е. И все пак, понякога имам нужда да се възстановя. Но успявам да се справя засега. Аз съм Супержена, помните ли? За това си мечтая. Да мога да правя всичко постоянно. Но във всяка борба винаги има нараняване или загуба, или някакъв вид неудобство. Духовно, същото е при мен и работата, която върша. Не съм направена от стомана. И дори да имам нараняване вътрешно, никой не го вижда, но аз го чувствам, знам го. И понякога се налага да се

възстановя. И за някоя карма мога да използвам храна, за да я неутрализирам, да я балансирам. Както и още неща, които да накарат тялото да понесе, вместо само собствената ми плът и кръв. Има някаква твърда храна, която поема част от това. Все едно да имам оръжие в ръцете си, когато враговете ме нападат с меч или нож, но аз имам друг нож в ръката си или поне нещо по-малко стойностно, като парче дърво. Нещо такова. Така мога да се защитя по-добре, отколкото с ръка да спра ножа, който идва към мен. Така че храната е необходима за мен, за да се справя с някои ситуации. Но няма значение. Вече ви казах, не съм привързана към никой начин на живот, стига да е веган и да е добър. А сега само храна без болка. Аз дори не ползвам крем, крем за ръце през зимата, ако има вещества от животни- хора, като мед. Ако някой ми купи по погрешка, казвам им и веднага го изхвърлям.

Но все пак храната в момента, засега, е все още необходимо „оръжие“ за мен. Ако се нуждая от повече, ям повече. Ако се нуждая от по-малко, не ям. Просто минавам без храна, ако е възможно. А за вас, вие самите, вие работите в света, яжте според това, което тялото ви казва. Ако усещате: „Яж това, яж онова,“ тогава яжте. Просто не преяждайте. Осемдесет процента пълни е най-добре за вас, обикновено, веганска храна. Разбира се, ако мислите, че е най-добре за вас да ядете храни без болка, тогава яжте без болка. Но списъкът, който ви дадох досега не е пълен. Нямам много време за всичко в рамките на 24 часа. Суприм Мастър Телевижън е приоритет за мен, защото има много предавания ежедневно. Вчера например - 16. И повечето са дълги, дълги и сложни. Не е като някои да са лесни за обработка. Така че, ако не върша достатъчно за много от нещата, които искате или за които се молите, моля, разберете.

Вие трябва да ми помогнете. Трябва. Трябва да бъдете добри, да бъдете вегани. И да пазите мира със себе си, със съседите си, с приятелите си, с любимите си, с приятеля си, с приятелката си, с всички, свързани с вас. Трябва да сключите мир с животните-хора, с дърветата, с реките, планините, горите, океаните, с всичко, което е добро за вас. Трябва да сключите мир с тях, да поддържате мир с тях и да ги пазите, защото те ви пазят. Това е за самоопазване. Добре, разбирате ли?

Каквото добро вършите за другите около себе си, то е добро за вас. Затова Господ Исус е казал: „Простете на враговете си.“ Защото ако нараните врага, това ще предизвика повече омраза и повече карма за вас. Затова, Бъдете Вегани, Пазете Мира, Вършете Добри Дела. Благодаря ви.

Бог да ни благослови всички и да ни отведе безопасно у Дома. Амин. Благодаря Ти, Всемогъщи Боже. Обичаме Те. Много от нас са невежи и действат според его-ума, но ние Те обичаме в сърцето си, в душата си, може би тайно, може би открито. Моля Те, прости ни, помогни ни, просветли ни и ни отведи у Дома. Амин. Благодаря Ти, Сър.

Photo Caption: Откроявате се, за да разкрасите света с вътрешната си красота!

Изтегляне на снимка