Търси
български
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
Заглавие
Запис
Следва
 

112-те начина на концентрация на Шива I, част 6 от 7

Подробности
Свали Docx
Прочетете още
И сега, номер четиринадесет: „Потопете се в сърцевината на звука, на непрекъснатия звук“, като например водопад или може би на морския бряг. „Или ако не можете...“ защото понякога, когато сте сред хора, не можете да практикувате Куан Ин (медитация върху вътрешния Небесен Звук). Тогава, ако сте на морския бряг, можете да се къпете в звука на Вселената, на природата. Както когато сте до Ниагарския водопад, тогава се концентрирате върху звука, докато се слеете със същността зад водопада, зад природата.

Има сила зад всички дървета, води, реки, скали и планини, тогава се концентрирайте зад това. Като чувате звука на водопада и се концентрирате върху силата зад него, ще се слеете отново с Космоса. Или ако не, ако можете, тогава правете Куан Ин (медитация върху вътрешния Небесен Звук). Така е казано. Е, Той го описва подробно, но аз няма да го казвам тук. Вече знаете, така че не е нужно да ви казвам как да го правите. „Или правете Куан Ин (Звук) и слушайте Звука на всички звуци.“ Сега знаете какво е това. Аз мога да ви покажа какво казва Той, но не давайте на другите хора да разберат. Добре, правете Куан Ин и слушайте (вътрешния Небесен) Звук на всички звуци. Сега това трябва да ви е много ясно, като водата на Нектарената Река. Не е ли така? Да!

И така, номер петнадесет: „Произнесете звук“, като Петте (Свети) Имена, „и нека да е много бавно, бавно, повтаряйте бавно, и влезте в беззвучието и станете своето Аз.“ Понякога, помните, вие казвате, че не можете да се концентрирате, че сте разсеяни, и това, и онова, и трето, затова аз ви съветвам да повтаряте Петте Свети Имена известно време – може би 15 минути, може би половин час, може би час – на глас, докато около вас няма никой друг. Така няма да притеснявате хората и също така няма да разкриете тайната си. Не позволявайте на хората да знаят, че в момента имате затруднения с концентрацията, докато те са в Самадхи на Пето (Ниво). Ако седите в автобуса и произнасяте тези Пет (Свети) Имена и се опитвате да се концентрирате със сбръчкани вежди, мислите ли, че хората няма да ви поставят някъде? Знаете къде, нали? Да не говорим, че разсейвате целия автобус и може би влудявате шофьора. Затова тези неща трябва да правим сами, защото това е наша лична работа. Когато имаме затруднения с концентрацията, това е наш личен проблем. Не пречим на ушите на другите хора и на другите „Учители от Пето или Шесто Ниво“ около нас. Не съм сигурна кои, но като тези, например. Добре... „и тогава влизате в беззвучно състояние и ставате своето Аз.”

Номер шестнадесет… О, Боже мой, само шестнадесет, от сто и дванадесет, Боже мой! Не знаех, че Той говори толкова много. Не знаех, че Богът от древността говори толкова много, това, което наричаме „голяма уста” в днешно време. Аз никога не говоря толкова много. Аз ви уча само на хиляда и десет, а Той ви учи на толкова много. Първоначално нямах намерение да говоря на този ритрийт, защото просто вече не знам какво да кажа. Мислех си, че каквото имам да кажа, вече съм го казала, така че трябва да практикувате. Няма нужда да слушате през цялото време, а да приложите на практика това, което сте чули. Това ви е по-полезно. Но усещам натиск, сякаш всички седят там в мълчание и продължават да повтарят: „Учителю, кажете нещо.“ „Учителю, говорете!“ „Учителю, време е; време ли е за лекция или не?“ О, и усещам такъв огромен натиск, че се предадох. Предавам се на вашата воля. Казвам: „Добре, тогава ще кажа нещо“, и така се получава да говоря по този начин. По-трудно е да мълча, отколкото да ви говоря. Затова си помислих: „Добре, нека им дам нещо, и тогава всички ще замлъкнат.“

Защото всички сме свикнали да слушаме, да чуваме, и затова не можем да приемем мълчанието. Много е трудно. Може би след три години ще свикнете. Но не знам какво ще правите междувременно и не знам какво ще правя аз междувременно. Може би и от двете страни ще си опъваме нервите, като имаме толкова голям натиск. Като четиримата монаси, които се заклели да прекарат седем дни в мълчание. Но когато седнали заедно, изведнъж един от монасите проговорил и казал: „Знаете ли, на този ритрийт трябва да помните, че никой от нас не може да говори нищо!“ И вторият казал: „Защо говориш сега?“ А третият казал: „Боже мой, и двамата нарушихте правилото.“ А четвъртият казал: „Аз не съм казал нищо.“ „Аз съм единственият, който изобщо не е проговорил!” Добре, аз също съм единствената, която никога не е говорила тук.

Добре. Предполагам, че ви е трудно да се концентрирате, отново, можете да изберете някоя буква и да се опитате да преминете през началото и постепенното усъвършенстване на звука на тази буква, и тогава да се събудите. Може би когато спите и после се опитате да се събудите; това е много трудно. Така че опитайте се да направите нещо ново, като да измислите буква, „А“ или „Ом“ или нещо такова, и се опитайте да продължите от началото, като... само в ума си, не безпокойте съседите; ако сте сами, можете. След това продължете с първоначалния много груб звук на буквата, като я произнасяте на ум или на глас, а след това най-накрая я усъвършенствайте до тишина. Тогава може би ще се събудите, или пробудите. Или поне ще сте будни, от своето „самадхи“.

Номер седемнадесет: „Докато слушате струнни инструменти, опитайте се да чуете техния съставен централен звук и по този начин станете вездесъщи“, или поне бъдете едно с вездесъщността, или поне си спомнете вездесъщността. Защото когато отидем на концерт или на театър, може би е трудно да се концентрираме върху (вътрешната Небесна) Светлина и тогава няма да видим нищо, така че трябва да слушаме музиката. Но тогава опитайте, докато слушате музиката, опитайте се да си спомните централната нота, нотата без нота на цялата музика, и тогава, може би, ще влезете и вие във всеприсъствието. Така, докато гледате представлението или слушате музиката, вие сте в себе си и не се губите във веселието на преходния характер на света. Ясно ли е? (Да.) Надявам се да съм го изяснила.

О, Боже, Той говори много. Все още сме само на осемнадесета стр. О, не смея да чета по-нататък. Не смея да прелиствам страниците. О, Боже мой. Виждатет ли? Или можем да го направим отново утре вечер? Да, разбира се, разбира се. О, почти девет часът е. Слава Богу, слава Богу, че някой е изобретил часовника. Говоря от седем и половина, нали? (Да.) Вече е минал час и половина. За моя малък ръст това е много.

Сега, номер осемнадесет: Можете да се концентрирате или да отклоните ума си от всички тези объркани мисли, като „произнесете един звук гласно, а след това все по-тихо, докато чувството ви се задълбочава в тази тиха хармония“. Първо произнасяте гласно, а след това все по-тихо, докато влезете в тишината и се хармонизирате с Вселената. Ето така се концентрирате понякога. Можем да се концентрираме върху нашите Пет Свети Имена по този начин. Няма нужда да търсим другаде. Тъй като вече ви е много трудно да запомните Петте (Свети) Имена. Мисля, че не бива да включвате друго име или друга буква. Това ще ви обърка още повече. Така че, ако си спомните, правете това; ако си спомните. Ако не можете, разбира се, уловете всичко, което умът ви мисли в този момент, спрете го. Спрете го на момента и просто си вършете работата, и нека той да забрави къде иска да блуждае и къде иска да отиде.

Умът винаги иска да отиде някъде и да направи нещо – вътре в нас, затова го спираме веднага, щом си спомним, и го обръщаме, концентрираме се. Вероятно в този момент той е мислил за (вегански) сладолед. Така че, ако продължите да го следвате, ще ви отведе до най-близкия магазин за (вегански) сладолед, а след това ще изпразни джоба ви и ще похарчи времето ви за тази фунийка сладолед, отново. Така че, в момента, в който той си помисли за (вегански) сладолед, ако медитирате или сте у дома и ако не искате да излизате в студеното време, за да купувате (вегански) сладолед, ако не искате да си губите времето за това, или ако си кажете: „Утре отивам в града и между другото ще ти купя сладолед.“ И така, сега превърнете „(вегански) сладолед“ във вик на глас, а след това го следвайте, докато става все по-тихо, докато отново влезете в хармония. И така обръщаме нещата и постигаме победа над блуждаещия ум.

Photo Caption: „БОГ прави цялата природа красива“

Изтегляне на снимка   

Гледайте още
Всички части (6/7)
1
Между Учителя и учениците
2026-05-12
3152 Преглед
2
Между Учителя и учениците
2026-05-13
3068 Преглед
3
Между Учителя и учениците
2026-05-14
2633 Преглед
4
Между Учителя и учениците
2026-05-15
2503 Преглед
5
Между Учителя и учениците
2026-05-16
1919 Преглед
6
Между Учителя и учениците
2026-05-17
1467 Преглед
7
Между Учителя и учениците
2026-05-18
1282 Преглед
Гледайте още
Последни предавания
Важните Новини
2026-05-21
9766 Преглед
Пътешествие в сферите на красотата
2026-05-21
292 Преглед
Между Учителя и учениците
2026-05-21
432 Преглед
Важните Новини
2026-05-20
790 Преглед
Между Учителя и учениците
2026-05-20
913 Преглед
36:02

Важните Новини

325 Преглед
Важните Новини
2026-05-19
325 Преглед
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android
Prompt
OK
Свали