Настоящото състояние на нашата Планета в Големия духовен план, част 4 от 4

Наистина пожелавам всички вие да преживеете поне частица от това (от Небесата), поне понякога, за да знаете, че Небесата наистина съществуват. Е, не желая да отивате в ада, за да узнаете, че и адът съществува. Ах, това е БОЖИЯ Милост. Ако някой можеше да има преживяване, близко до смъртта и да отиде на Небесата или дори да отиде в ада под закрилата на Господ Исус, за да може да види ада, ще види страданията навсякъде около себе си, но няма да бъде засегнат.

Американската пасторка, преподобната Валери Картър, споделя извънтелесното преживяване, което тя и сестра ѝ са имали и което ги е отвело в Рая и в ада, водени от ангел и от Господ Исус (вегетарианец). През 1981 г. шестгодишната Валери и деветгодишната ѝ сестра Хедър спели в техния апартамент в района на Залива [САЩ]. Двете момичета били наказани заради това, че вдигали шум в църквата същата неделя. Изпълнени с разкаяние, те си легнали с натежали сърца. Същата нощ Валери усетила потупване по гърдите и видяла как духът ѝ се издига от тялото, докато наблюдава физическата си форма долу. Тя забелязала, че и Хедър се издига. Спуснала се ярка светлина и огромен ангел, висок към 2,4 метра, ги придружил, докато бавно се издигали към Небесата, сякаш по ескалатор.

Те стигнали до Небесните порти – големи перлени порти, отварящи се навътре, пазени от два високи ангела с плаващи огнени мечове. Ангелът повел двете момичета по прозрачни златни улици към белия Извор на Живота, където плували декоративни рибки-хора, а водите му се вливали в Реката на Живота. Ангелът им казал да изчакат Господ Исус. Докато хранела рибите-хора, Валери почувствала безмерна радост, мир и сигурност. Господ Исус се появил и Валери и Хедър развълнувано Го прегърнали. Те били пренесени в тронната зала на БОГ, където Господ Исус седял спокойно на бял трон, с десния Си крак преметнат върху левия, а на заден план имало дъга от цветове. Ангели пеели „Ел Шадай“, а Валери, обзета от вълнение, заплакала в нозете на Господ Исус, галейки белега от разпятието на стъпалото Му и бършейки го с косата си. Тя пеела хвалебствени песни, вкл. една, написана от майка ѝ. Господ Исус я вдигнал на лявото Си коляно; тя притиснала дясното си ухо към гърдите Му и чула как бие сърцето Му.

„`Ба-бум, ба-бум.` И моето сърце и БОЖИЕТО сърце започнаха да бият в един ритъм. И в този миг разбрах великата Любов, която Той изпитва към човечеството, защо е направил саможертвата, и че би направил всичко отново, ако трябва. [...] Беше така, сякаш сме едно.“

След това Валери вървяла ръка за ръка с Господ Исус през пищен рай, наподобяващ долината Хейдън в Националния парк Йелоустоун, изпълнен с ярка зеленина, лилави и розови цветя, пеперуди, пчели(-хора), лъв-, орел(-човек) и вероятно еднорози или същества, подобни на Пегас. Сцената се променила, когато Валери и Хедър яхнали величествен бял кон(-човек) с Господ Исус и полетели над ярките пейзажи на Рая. После влезли в стая без стени, в която се намирала голяма позлатена Книга на Живота, с думи, написани отдясно наляво на древен език. Въпреки дислексията си и ограничените си умения да чете в първи клас, тя разпознала своето име и други имена и се зарадвала, че то е там. Господ Исус обяснил, че имената могат да бъдат заличени поради бунт или отхвърлянето Му, като показал това, премахвайки едно име, което Валери приела за справедливо.

Преживяването станало мрачно, когато те бавно се спуснали в ада, защитени от предпазен купол, който скривал присъствието на Господ Исус. Адът бил черен като катран, изпълнен със зловонна миризма на сяра, разложение и миризми от немити тела. Валери чула „плач и скърцане със зъби“ – мъчителен звук на съжаление и безкрайни мисли „какво щеше да бъде, ако“, липсвало покаяние. Тя видяла образите на Адам и Ева, символизиращи избора на човечеството да отхвърли БОГ. Почувствала тъга, но не и страх, защитена от присъствието на Господ Исус, разбирайки, че хората избират ада, като отхвърлят Христос.

И т. н…

Иначе, ако там отиде една обикновена душа, ще бъде погълната в някой от тези адове и според тежестта на ада ще страда, независимо колко тежък е адът, в който се намира. Има адове, през чиято врата ако преминете, никога, никога, никога повече няма да можете да се върнете. О, в този свят има безкрайни капани и адове, защото хората съществуват отдавна и са създали толкова много адове чрез собствените си желания, чрез собствените си не толкова добри дела, чрез собственото си неверие в БОГ и отричането на БОГ, отричането на БОЖИЯ Син, Исус Христос, например, отричането на Будите, които биха могли да им помогнат и да издигнат тяхното духовно състояние, духовно ниво.

Сега виждате защо много същества от различни планети усърдно се стараеха да ни помогнат. Защото по БОЖИЯТА Милост, те са еволюирали до по-високо ниво на съзнание, така че познават страданията, през които вие преминавате. Те са били там, повече или по-малко. Така че сега виждат, че ние сме единствената част от този голям духовен план, която все още е застинала на по-ниско ниво на съзнание. Затова се стараят усърдно да ни помогнат.

А БОГ е толкова Милостив, изпраща Учители, просветлени Светци и Мъдреци, за да ни помогнат по всякакъв възможен начин. Но ние, имам предвид човешката раса, сме толкова тежко обременени с карми и лоши отрови от незапомнени времена. Затова за хората е много трудно да разберат, че Учителите искат само да им помогнат и ги обичат безусловно, че това е последният им шанс да направят първите си стъпки по пътя на завръщането си у Дома. Че могат да направят първите си стъпки по пътя на Свободата, за да отидат в истинския си Дом, да се радват на блаженство и щастие.

Вместо да изберат просто да изостават за много, много еони напред, и дори тогава, ако някога биха могли да срещнат наистина велик Просветлен Учител, който да ги издигне и да ги върне обратно в истинския им Дом, където могат да имат вечен мир, щастие, блаженство, радост, да бъдат безгрижни и вечно щастливи, щастливи в Обятията на БОГ, в БОЖИЯТА Благодат, никога няма да почувствате нещо по-добро от това и никога повече няма да пожелаете да се върнете в тази низша, тежка физическа област. Дори не мислите за това. Просто се радвате на новия свят, който е по пътя към Дома.

Можем да коленичим завинаги, да се поклоним пред БОГ, нашия Родител, единствения ни Родител, нашия МАПА, за да Му/Й благодарим завинаги, завинаги, завинаги, защото това е най-удивителният Дар, който бихте могли да имате в съществуването си. Никога не можем да благодарим на БОГ достатъчно. да се отплатим на БОГ достатъчно, да възхваляваме БОГ достатъчно, да обичаме БОГ достатъчно. Само БОГ е Този, Който ни обича, а ние просто се наслаждаваме. На това е основан Небесният живот – да живеем чрез БОЖИЯТА Любов, БОЖИЯТА Милост, БОЖИЯТА Благодат, БОЖИЯТА Мъдрост. Няма нищо друго, с което да го сравним, нито за което да говорим. Дори най-хубавите приказки, които сте чели – нищо. Това е като прашинка в сравнение с онова, което ще познаете, ако познаете БОГ.

Е, пожелавам на всички вас да постигнете тази цел сега, във физическия си живот, преди да е станало твърде късно – да можете да познаете БОГ, да обичате БОГ, да славите БОГ, да се уповавате на БОГ. Тогава ще разберете, че животът тук е само миг в сравнение с това, на което ще се наслаждавате вечно в по-висшето Царство. Аз лично благодаря на БОГ всеки ден, всеки път, когато си спомня. По време на хранене, по време на сън, по време на медитация, по време на работа – във всичко, всяка секунда от деня. Между другото, аз всъщност не спя.

И между другото, причината животните-хора да могат да ми казват това или онова предсказание или новина за утеха е, че те винаги могат да ги получават от БОГ. Защото вратите им са винаги отворени за БОГ. Те просто трябва да изживеят живота си така, както им е отредено да го изживеят. Но те са толкова чисти, толкова семпли, че БОГ може винаги да влезе в тях, без значение колко малки или големи са, и да им даде всякакви новини, всичко, което биха могли да знаят. Докато останалите, например човешката раса, не могат да знаят.

Макар че БОГ им дава всичко по същия начин, обича ги по същия начин, но хората най-трудно се свързват с БОГ. Не че БОГ не иска; просто хората не го искат. Хората са толкова обременени с работа, с грижи за храна, дрехи, за стените, в които живеят, за покрива над главите си, и много други нови и все по-нови постижения на технологичния напредък. Технологичният напредък е толкова добър, толкова добър. Той прави живота на човека по-удобен, по-лесен. Но има страничен ефект: прави хората или които и да било същества, свързани с него, слепи и глухи за истинската им духовна сила и истинския им Дом.

Добре, мисля, че за днес казах достатъчно. Ако има още новини относно мира или духовните въпроси, с удоволствие ще ви информирам за всичко, което ми е позволено да споделя. Но трябва да кажа, че сега е много по-добре, че мога да говоря открито и да кажа почти всичко, което БОГ ми е дал или ми е позволил да знам, или ми е позволил да съобщя на света. Радвам се, че мога да бъда по-открита по отношение на моите духовни въпроси. Благодаря на БОГ безкрайно през цялото време. Надявам се и вие да благодарите на БОГ, дори и да не виждате БОГ или да не усещате БОЖИЯТА Любов.

В Библията се казва: „Блажени са онези, които не виждат, но вярват.“ И: „Освен ако не станете отново като деца, не можете да влезете в Царството БОЖИЕ.“ Бъдете като деца в мислите си, в действията си, във всичко, което желаете да направите – тоест напълно чисти, невинни и уповаващи се на БОГ. Тогава ще бъдете свързани с БОГ, независимо дали ще го осъзнавате или не. Но ще го разберете по всички благословии всеки ден, по чудесата, които ви се случват, по закрилата, която ще имате всеки път, когато сте в беда. Трябва да се доверявате на хиляда процента на БОЖИЯТА Любов. Моля ви, поставете си го за цел. Всичко друго е само временно.

И между другото, повтарям отново: не се тревожете за мен. Всичко, което преживявам, трябва да го преживея заради вас. И то ще отмине. Всичко така или иначе ще отмине. Обичам ви толкова много. БОГ ми дава толкова много Любов, за да мога да я споделя с вас. Моля, помнете БОГ, обичайте БОГ, възхвалявайте БОГ и се отнасяйте към другите така, както искате да се отнасят към вас. Това е всичко. Много е просто да имаме мирен живот в тази физическа област. За всичко останало трябва да се опитате да намерите велик Просветлен Учител, който да ви покаже, да ви помогне, да сподели Своите заслуги, за да ви издига все по-нагоре, по-нагоре и по-нагоре по пътя към Дома. Обичам ви толкова много. Благодарим на БОГ безкрайно, завинаги. Благодаря Ти, ГОСПОДИ мой.

Photo Caption: „Растем заедно за една и съща възвишена цел“

Изтегляне на снимка