Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Днес е 10 юли. Беше около пет часа сутринта, когато приключих ежедневната си работа за Суприм Мастър ТВ и всякакви други задачи. И излязох да напълня малко дъждовна вода за миене и… Една красива, красива малка птичка-човек долетя точно пред палатката ми и кацна на малка клонка на средно голямо дърво, младо дърво. Повечето дървета около тази палатка са млади, а храстите са малки. Но много от тях са огромни и високи, толкова високи, че трябва силно да извиеш врат, за да видиш върховете им. Птичката-човек остана там за малко, тогава я забелязах и я поздравих, махнах ѝ с ръка – беше женска – и тя не се изплаши и не отлетя. Попитах я дали носи някакво послание или иска да ми каже нещо, и тя отвърна: „Да.“ Каза: „Ревнивите духове, смущаващи мира, си отидоха.“ Казах: „Благодаря.“ После тя добави: „Моля, не се тревожете.“ Казах: „Не, не. Не се тревожа, всъщност не чак толкова. Има много други неща, които ме занимават, повече от просто притеснение, но това няма нищо общо с ревнивите духове, които смущават мира.“ После тя отлетя надолу към малката пътека, където тъкмо почиствах за сутринта, до кофата с дъждовна вода. Не се изплаши, остана наблизо и поиска да пие от водата, която течеше от моя душ. Казах: „Не, не, не. Не прави това. Водата е мръсна. Наблизо има поточе, до палатката ми. Иди да пиеш оттам.“ Тя не се изплаши. А се притеснявах, че водата ми не е чиста, заради калните обувки и всичко останало. Затова продължих да я гоня и се чувствах ужасно. Казах: „Съжалявам. Не пий от тази вода. Тя е мръсна. И изглежда много кална.“ Почувствах се зле, защото току- що ми беше донесла добра вест. А аз просто я прогоних така, грубо и без никаква съобразителност. Надявам се да ме разбере и да ми прости. О, сега ми каза, че ми е простила. Имам предвид, после ми каза, че ми е простила, така че… Но все още се чувствам зле. Все още се чувствам зле. Просто записвам някои дребни неща. Има много, много други неща, които не мога нито да запиша, нито да ви разкажа. Може би след много време. Отдавна не е валяло и дъждовната ми вода тук почти свърши. Дано, както казаха, след около десет дни да завали – надявам се дъждът да е достатъчен, за да имам запас от вода за дълго време, докато дойде следващият дъжд. Мислех да попитам БОГ за Позволение дали мога да извърша ритуал за дъжд. И БОГ ми каза: „Не.“ – не бива да принуждаваме Боговете на Дъжда и Екипите на Дъжда да действат против установения ред в света и да предизвикват или спират дъжд в определени ситуации и региони. Но в днешно време има много дъжд – твърде много на някои места, твърде малко на други, а другаде изобщо не вали. Положението в нашия свят е наистина бедствено, и просто не знам как да обясня на хората, че трябва да ограничат натрупването на карма, за да придобият повече заслуги. Толкова е трудно. Сърцето ми е изпълнено с болка, че не успях да помогна по-бързо. Миналия път Крал Сай каза, че Куан Ин (медитацията върху вътрешните Небесни Светлина и Звук) ще помогне мирът да трае дълго. И затова ви казах: „Добре, ще медитираме и ще посветим на мира част от часовете си за Куан Ин медитация.“ Мислех, че това е имал предвид. По-късно Той ми каза: „Не, не е това.“ Каза, че хората във всяка страна или във всеки свят трябва да практикуват Куан Ин (медитация върху вътрешните Небесни Светлина и Звук), тогава ще имат вечен мир. О, тогава си помислих: „Уау, сега разбирам. Сега разбирам по-добре.“ Защото винаги съм смятала, че не мога да разчитам на хората по света, понеже те са толкова… Те са толкова дълбоко отровени, сякаш са упоени или са им дали прекалено много приспивателни, за да не могат да се събудят. Не могат да чуят какво им казвам, макар че говоря ясен език, който не е труден за слушане, нито за разбиране. О, никога не мога да разбера защо хората не разбират логичните думи, простите думи, истинските думи. И това, предполагам, никога няма да го разбера. Но ме боли прекалено много. Толкова страдам заради съдбата им, че не мога да спра да мисля защо не разбират. Всеки ден усещам такава спешност в сърцето си, о, Боже мой, все още не са станали всички вегани, да не говорим да ме следват и да практикуват Метода Куан Ин. Ах, да, сега разбирам защо Крал Сай спомена Куан Ин (медитация върху вътрешните Небесни Светлина и Звук). Мислех, че Той има предвид ние да практикуваме Куан Ин. Това беше автоматичната ми мисъл: добре, трябва да медитираме повече за света, защото Крал Сай спомена Куан Ин. Но всъщност това, което Той е имал предвид, просто както го каза, е било, че всеки в света трябва да следва и да практикува Метода Куан Ин. И сега разбирам също, защото нашият Метод Куан Ин включва веганския начин на живот. Ето защо дори само веганският начин на живот е вече спасяващ света, ако можете да кажете. Но ако всички вие практикувате Метода за Медитация Куан Ин и чрез БОЖИЯТА Милост пробудите с него великата си вътрешна Същност, тогава, разбира се, обединените ни сили в този свят ще бъдат, о, невероятно, невероятно, невероятно могъщи, безкрайно, безкрайно, безкрайно огромни. О, Боже, не знам дали този ден ще настъпи преди да умра, защото този път вече не искам да се връщам. Да, всички Учители знаят, че е по-трудно да спасят хората, отколкото животните-хора. Животните-хора разбират по-бързо от хората логиката, благословията и всички добродетели и прояви на доброта. Както преди известно време, когато не бях виждала моите кучета-хора от дълго време, защото пътувах по света, изнасях лекции и после се върнах. Когато ги изведох на разходка, им казах същото като преди, защото първия път, когато ги изведох, те ме дърпаха. Две кучета-хора ме дърпаха. И си казах: „Защо сега правите така? Нали? Забравихте ли какво ви учих?“ Затова отново им казах: „Помнете: до мен, стоите. Ако едното е заето с личните си нужди, тогава другото трябва да изчака, както ви казах – да изчака братчето си или сестричето си, и тогава ще тръгнем отново.“ Така те се редуват да чакат и се разбират много добре. Но нямам щастието да бъда постоянно с кучетата-хора. Когато ме няма, различните помощници се редуват да се грижат за тях, или поради пътувания до различни места, винаги има различни хора, които се грижат за моите кучета-хора. Те не ги обучават по начина, по който го правя аз, и кучетата-хора забравят. Но когато се върнах, те веднага свикнаха, още същия ден. И когато помоля друг помощник да говори на кучетата-хора по същия начин, те веднага разбират. Изобщо не създават трудности. Стига гледачът или помощникът да има желание, кучетата-хора ще го слушат. Те разбират, че сътрудничеството е много полезно за тях. Но не съм сигурна, ако например дълго съм била с някой помощник и съм го обучила по един начин, а после дойде някой друг и ги обучи по различен начин… треньорите са прекалено много. Чудя се дали изобщо помнят как съм ги обучавала. Може би помнят, но само ако съм с тях, когато се върнат и им напомня. Наскоро ми съобщиха, че сега моите кучета-хора се чувстват по-спокойни и вече не се страхуват, така че отново са по-жизнени и естествени, както преди. По време на войната понякога ги виждах, понякога не. Когато не бях там, те много се страхуваха, затова трябваше да им говоря много, много често ‒ вътрешно, а също и по телефона. Когато се обаждам, моля помощника на кучетата-хора да усили своя айфон, така че като говоря, да могат да ме чуват и помощникът, и кучетата-хора. Понякога говоря за различни неща. И невинаги говоря за кучетата-хора или с кучетата(-хора) или относно кучетата(-хора), а и за всякакви други неща – домакински въпроси, храна и полезни неща, или домакински задачи, като например как да се грижат за кучетата-хора или да им купят топли одеяла без електричество. Photo Caption: „В дивата природа, уверете се, че знаете какви са нещата, преди да ги приемете“
