Подробности
Прочетете още
Но вчера, спешен случай. Мислех, че ще останем във въздуха завинаги. Ще останем на небесата, завинаги. Казах ви шегата, нали? Казах ви шегата. А вие оставате тук на Земята завинаги, аз оставам на небесата завинаги. Какво да правя? Безпомощна съм. Аз съм в самолета, всички сме прибрани, затворени. Не можеш дори да се раздвижиш, не можеш да се изправиш, не можеш да отвориш. Защото не ти позволяват в този момент. Всички трябва да стоят ей така. […] Жената до мен беше... И краката й просто тропаха по земята. Видях пръста й да влиза така. […]
